За френския, немския и езиците изобщо....


                                                         Човек е толкова пъти човек,

                                                                      колкото езика знае!

                                                                               унгарска поговорка

 

                                                                      Ако кажеш нещо на

                                                                      някого на разбираем език,

                                                                     достигаш само до съзнанието му.                                                                                                  

                                                                      Ако обаче му кажеш   

                                                                      нещо на родния, 

                                                                      докосваш сърцето му !                                                                                                                                                                                                                                                                                   

                                                                                                  Нелсън Мандела

 

Мисли за езиците и за това колко са важни има много и едва ли е нужно да се убеждаваме в значението на това да се учат чужди езици. Удоволствието от това да посетим дадена страна след като сме изучавали езика й само „книжно” може да се сравнява само с това на истинското откривателство - четем надписи,  разменяме реплики с различни хора, пък били те продавачи или сервитьори, и си казваме: „Ей, супер, получава се – разбирам ги и те ме разбират!”J Едва ли е необходимо също така да разказваме как езикът предразполага и „отваря врати”, ако владеете родният език на хора, с които се налага да работите.

 

Освен чисто практическото значение на езика, за което всеки се сеща първоначално, малко неща обогатяват човека така, както усвояването на нов чужд език - той е също и особен "чужд поглед", защото отразява живота, историята и мисленето на всеки един народ. Езикът ни позволява също да научим какво точно разбират другите народи под на пръв поглед напълно еднакви думи.

 

Как обаче най-лесно да научим чужд език?

Проблемът е, че всъщност няма „най-лесно” и ученето на всеки един език предполага поне за известен период някакво усилие, постоянство и отделяне на време, което е различно за различните хора. „Най-лесно” и по „магически начин” можете да „понаучите нещо”, но в никакъв случай не и да овладеете добре езика. Усилията и отделеното време обаче могат да се направят максимално ефективни, за да можем бързо да усетим резултат. За това освен заучаването на правила е нужно максимално бързо да изградим активно отношение към езика, т.е. да се стремим повече да говорим и пишем за сметка на по-лесните четене и слушане, както и да развием добра езикова култура.

 

Затова в процеса на научаването на чужд език е добре възможно най-рано да се започне с реалната му активна и самостоятелна употреба, като се намали до минимум пасивното изпълнение на готови шаблонни упражнения, чиито конструкции веднага ще забравим. Самостоятелното съставяне на прости изречения първоначално, а в последствие и самостоятелното мислене на езика, съчетани с навременни корекции от специалист, са ключови за бързото му овладяване. Добре е например от самото начало да свикнем „да си разказваме истории” на езика, максимално близки до нас самите – от всекидневието, от работата, от срещите с приятели, от пътувания, прочетени книги и гледани филми…. Това ще ни позволи да се отпуснем в говоренето и по-важното – да преодолеем пасивността и изградим споменатото активно отношение към езика!

 

В заключение на тази част - успехът в изучаването на езика е  подобен на успеха в живота – печелят активните и смелите, които тръгват и вървят напред, без да се замислят или колебаят прекалено!  

 

И сега за френския и другите езици.….

 

От десетилетия насам Франция е туристическа дестинация N 1 в света и една от най-посещаваните от българи държави както за зимен, така и за летен туризъм. Париж, наричан още "столицата на света" е основна цел на туристите най-вече за културен, кулинарен и друг вид градски туризъм. 

 

Френският е изключително красив и богат на нюанси език, както като речник, така и във всяко друго отношение, носител на забележителна култура и история, един от основните световни езици, официален за всички големи международни организации. При кандидатстване за работа в тях френският се изисква задължително, Франция е целева страна и за работа на много български специалисти.

 

Във времената, когато английският вече отдавна не се възприема като чужд език и реално е станал „втори български”, много нараства значението на всички други световни езици. Френският е един от тях, говори се изцяло или частично в няколко европейски държави, както и практически в целия свят, като държавите с преобладаващ език френски като национален или силно разпространен са обединени в организацията на Франкофонията. Френският и английският са единствените езици, които се говорят на всичките 5 континента. Не бива да се забравя и европейската политика – има реална вероятност след прословутия Brexit френският да бъде втори език в Европа и първият наистина „чужд”. Изключвайки английския, френския е най-разпространения европейски език, следван от испанския, немския и италианския, смятано като процент на изучаващите го в средните училища и университетите.

 

Френският е език от групата на романските езици, възникнал на основата на латинския, с галски и келтски примеси. Той е аналитичен (безпадежен) език, подобно на българския и като построяване на изречения не представлява непреодолимо предизвикателство за българите. По-сериозните проблеми във френския за нас българите обаче са неговата фонетична (звукова) система с развита система от носовки (звуци, резониращи през носната кухина), специфичното „R”, както и френския правопис, който е от типа „етимологичен”, т.е. максимално запазил произхода на думите при тяхното изписване, за разлика от българския „фонетичен” правопис, който пък е максимално близо до реалното изговаряне. Трудност във френския представлява също много близкото звучене при изговаряне (съответно слушане) на иначе различни думи, части от тях или словосъчетания. Всичко това обаче може да се преодолее с правилен подход към изучаването на езика и подходящ начин на упражняване.

 




НЕМСКИЯТ език е един от основните в т.нар. немска езикова група и един от малкото западноевропейски езици с падежна система, макар и не толкова добре развита както при славянските езици. Немският е най-разпространеният в Средна Европа западен език, говорен от най-голям брой хора в рамките на страните от Европейския език – говори се изцяло в Германия и Австрия, а също така по-голямата част от населението в Швейцария, както и масово се говори или поне разбира в съседните им държави като Холандия, Белгия, Люксембург, северна Италия (Южен Тирол). Голям брой хора в Чехия, Словакия, Полша и Унгария, особено от по-старото поколение, също разбират и говорят немски.


В сравнение с другите два най-разпространени западни езици – френски и английски – немският може да се определи като относително най-труден заради някои негови специфики като например падежната система, съставните съществителни, променения словоред при определени конструкции, делимите представки и други особености. Независимо от всичко, при   правилна методика на обучение, усилие и постоянство могат да се постигнат перфектни резултати. 

 

През последните години изучаването на немски език в България се засили много в горния курс на гимназиалното образование, най-вече заради добрата и достъпна система на немското и австрийско университетско образование и естествено, големият брой българи в тези две германоезични държави.