Важна ли е граматиката?

 

    Повечето хора погрешно възприемат езика само като набор от формални правила, които се наизустяват, автоматизират и човекът е готов с научаването му. Това е вярно само донякъде, тъй като наистина има една част от езика, която „няма как да си измислим” и е нужно тя да бъде заучена и автоматизирана. Въпросната формална част от граматиката, която очевидно няма как да се избегне, се дели условно на два големи дяла – 1) глаголи – наклонения, спрежения, времена и т.н. 2) всички останали части на речта (родове, числа, степени и пр.). Както беше споменато по-горе, глаголите заемат най-голяма част от езика и тяхното научаване е ключово за овладяването му, особено за говоримата част. Разпределението като обем материал за научаване между глаголите и останалите части на речта е приблизително 2/3 към 1/3. Най-добрият подход за научаването на глаголите е споменатото съставянето на таблици с техните спрежения, които да бъдат непрекъснато пред нас, за да може бързо и лесно да се правят справки и така всичко да се усвоява максимално добре. В същото време граматическите правила за всички останали части на речта могат да се представят по-нагледно, опростено и ефективно.     

 

    С основание може да се твърди, че немалка част от правилата, описани в рубриката „граматика” на повече учебници са или излишни, или прекалено претрупани и усложнени. Като пример може да се даде детайлното изброяване на правилата за употреба на различни глаголни времена, особено ако в много голяма степен преповтарят тези в българския език. Да се наизустяват дословно тези правила и всеки път когато говорим да мислим и да се съобразяваме с тях е грешно и води единствено до блокиране, още повече никой освен нас не може да прецени дали в конкретния случай е редно да се употреби едното или другото време. Друг пример са повечето правила за употреба на съществителни или прилагателни, които са максимално прости и заедно с особените случаи и примерите могат да се представят и опишат само на няколко реда. 

    



Строго формалните правила обаче или „чистата” граматика е сравнително по-малката част от езика – много по-голямата и по-важна част при усвояването му е нещо, което можем да наречем усещане за език или езикова култура, което се създава и развива с повече практика, усет, както и с по-смела употреба на езика. Най-общо, става дума за това да започнем максимално бързо да взимаме свободни, автономни и самостоятелни решения при разпознаването или употребата на различни езикови конструкции и на свой ред смело да ги използваме, както и да свикнем да усвояваме и затвърждаваме езика основно чрез свободното му практикуване. Примерите са многобройни – дали да използваме едно или друго глаголно време, как да употребим причастията извън глаголните конструкции, как точно да съгласуваме глаголните времена, безличен или спрегаем глагол да употребим, безлично или лично местоимение, как точно да зададем въпрос - с инверсивна (обърната) конструкция, интонация или въпросителна частица, дали да употребим едно или друго наклонение и много други. За всички тези и подобни случаи най-често или няма формални правила, или те са твърде сложни и объркващи, за да бъдат наизустявани. Всичко следва да се натрупа постепенно или по-бързо с честата и активна употреба на езика, от която пък зависят и бързото добиването на споменатите усет и езикова култура.

Comments